Представете си, че не можете да кажете какво искате, нито как се чувствате. Опитвате се да го изразите, но никой не ви разбира. Вие също не разбирате никого и всичко, което получавате, са съчувствени погледи.
Ситуацията се влошава от това, че нищо не можете да направите сам, зависим сте от околните дори за храната и тоалетната. „Какво ми има“ – ще започнете да си мислите. И ще продължите с „Аз съм много зле“.
Точно в това положение
са децата със слухови проблеми, които нямат друго средство да общуват освен липсващите им думи. Те не са нито глупави, нито неспособни. Но липсата на комуникация забавя развитието им, тъй като без общуване те не могат да разбират действителността и не могат да взаимодействат с родителите си. Постепенно в детето се формира отрицателна самооценка (Мagnuson, 2000). В дългосрочен план се влошава социалната реализация на децата (Попзлатева, 2012; Schick, P. De Villiers, & Hoffmeister, 2002).
“Много от количествените
и качествени психологически различия, наблюдавани в училищна възраст, между глухи деца от семейства на глухи и деца със слухови нарушения от чуващи семейства, се отнасят до ефективността на ранната комуникация” (Marschark, 1997)
В помощ на родителите Образователен център "Яника" предлага курс по жестов език с жестовете, които са най-необходими за общуването с деца. Вижте във видеото какво споделя една майка за ползата от курса.
По материали на Славина Лозанова
